Астигматизъм

Астигматизмът е аномалия в пречупващата способност на окото, при която двата перпендикулярни меридиана на роговичната повърхност пречупват с различна сила. Като резултат образът, който се получава върху ретината, е неясен.

Причина за поява на астигматизъм?

Най-често астигматизмът е наследствен и се дължи на аномалия в пречупвателната способност на роговицата. Друга причина би могло да бъде нарушена пречупвателна способност на лещата. Като цяло за неправилния астигматизъм може да има няколко причини:
• Травми на роговицата;
• Възпалителни заболявания на роговицата (кератити);
• Напреднал кератоконус (заболяване на роговицата).

Рискови фактори:

 Астигматизмът е заболяване, което се проявява или по рождение, или в хода на израстване на оргамизма и дооформяне на очните ябълки.
• Деца на родители, които имат астигматизъм. Но развитието му при такива деца не е задължително;
• Късогледство и далекогледство – често са съпътствани от астигматизъм;
Заболявания, засягащи роговицата и нарушаващи нейната нормална повърхност.

В какво се изразяват болестните промени при астигматизмът?

Диоптричният апарат на окото се състои от няколко прозрачни и пречупващи елементи: роговица, вътреочна течност, леща и стъкловидно тяло. Всяка от пречупващите среди притежава собствен коефициент на пречупване и различно изпъкнали и вдлъбнати гранични повърхности, при което се получава много сложна оптична система. Най-просто роговицата може да се раздели чрез хоризонтален и вертикален меридиан. При нормални условия съществува слаба разлика в тези две кривини. Обикновено вертикалният меридиан е по-силно изпъкнал. Спрямо него хоризонталният меридиан е по-слабо изпъкнал, съответно по-слабо пречупващ - с 0.5-1 диоптъра по-слаб. Когато астигматизмът е от този порядък, се нарича физиологичен.
 Рефракцията или пречупвателната сила на окото бива два вида – физична и клинична. Физичната рефракция представлява пречупвателната сила на оптичния апарат на окото, изразена в диоптри. Клиничната рефракция се определя от положението на задния фокус спрямо ретината и зависи от отношението между физичната рафракция и дължината на предно-задната ос на очната ябълка.

Съществуват няколко вида астигматизъм:

• Прав астигматизъм - вертикалният меридиан е по-силно пречупващ, а хоризонталният – по-слабо пречупващ. Разликата в пречупвателната им способност е над 1 диоптър;
• Обратен астигматизъм – при него хоризонталният меридиан е по-силно пречупващ от вертикалния;
• Кос астигматизъм – при него водещи са не вертикалният и хоризонталният меридиан, а косите;
• Прост астигматизъм – единият от меридианите е с нормална пречупвателна способност, а другият - с нарушена. Простият астигматизъм може да бъде миопичен, ако меридианът с нарушена рефракционна способност пречупва по-силно. Ако този меридиан е с по-слаба пречупвателна способност, налице е прост хиперметропичен астигматизъм;
• Сложен астигматизъм – и двата меридиана са с нарушена в различна степен пречупвателна способност;
• Смесен астигматизъм – среща се рядко в медицинската практика. При него единият меридиан е хиперметропичен, а другият – миопичен;
• Правилен астигматизъм – във всички меридиани повърхността на роговицата е част от правилна сфера;
Неправилен астигматизъм – има нарушение в кривината на роговицата само на някои от меридианите.

Симптоми на астигматъзмът

Пациентите се оплакват от неясно зрение при гледане на близо и далече. Често има главоболие и чувство за тежест в очите. След пренатоварване може да се появи гадене и световъртеж.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата астигматизъм се поставя от специалист офталмолог.
Използват се следните методи за диагностика на заболяването:
• Скиаскопия - изследване на цялостната пречупвателна способност на окото чрез регистриране на промените в зеничната сянка. Днес този метод е заместен от автоматизирани скиаскопи;
• Офталмометрия – чрез специален уред (офталмометър) с вграден източник на светлина се изследва пречупвателната способност на очите;
• Автоматична рефрактометрия - измерване на пречупващата сила на очите посредством напълно автоматизиран апарат. Разчита се на по-голяма точност на резултатите, получени от него;
• Кератометрия - изследва повърхността и дебелината на роговицата.

С какво може да се обърка (диференциална диагноза)?

За точното диагностициране на астигматизма е важно отдиференцирането му от другите рефракционни аномалии, а именно миопия и хиперметропия. Характерно за астигматизма е персистирането на оплакванията свързани с яснотата на виждане дори след корекция на друга рефракционна аномалия, тъй като едновременното наличие на два дефекта в оптичния апарат на окото не е рядкост.
Освен това е необходимо да се имат предвид и всички други причини за нарушена яснота на зрението като нарушения в ретината, стъкловидното тяло, зрителния нерв и т.н.

Лечение на астъгматизмът (как се лекува)?

Корекцията на астигматизма се извършва чрез очила с цилиндрични стъкла, които пречупват само в една ос, а в перпендикулярната й ос – не. Простият астигматизъм се коригира с цилиндрично стъкло, като пречупващата му ос се поставя перпендикулярно на меридиана, който подлежи на корекция. Сложният и смесеният астигматизъм се коригират с комбинация от сферично и цилиндрично стъкло. Неправилният астигматизъм може да се коригира с контактни лещи.
Астигматизмът вече е лечим и оперативно.

Превенция на астъматизмът (как да се предпазим)?

За съжаление, на настоящия етап от развитието на медицинската наука няма натрупани достатъчно знания, които да ни помогнат да се предпазим от възникването на рефракционни аномалии.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Най-важната мярка за поддържането на комфортен начин на живот е прилагането на избраните съвместно със специалиста офталмолог коригиращи методи. Независимо дали сте се спрели на очила или контактни лещи, би трябвало винаги, когато имате необходимост от корекция (обикновено това е времето, когато не спим), да ползвате оптичните коригиращи средства. Важно е също така да се грижите за хигиената на лещите, а и на очилата. Да ги пазите от одраскване, нараняване и други механични въздействия, за да могат да изпълняват оптимално функцията си. Хранете се пълноценно, без да допускате дефицит на витамини и минерали в диетата. Може смело да се каже, че при правилно третиране астигматизмът е аномалия, която по никакъв начин не би трябвало да оказва влияние на социалната функция на индивида.