Хиперметропия (Далекогледство)

Хиперметропията е най-честата рефракционна аномалия и се среща при около 50% от хората.  При това състояние фокусът на оптическата система не попада точно върху ретината, а лежи зад нея.

Причини за хипертметропията?

Окото с нормална рефракция се нарича еметропично. При него образът на наблюдавания обект, независимо дали е близък, или далечен, се формира върху ретината. Благодарение на акомодацията лещата променя постоянно формата си и съответно пречупвателната си способност, в зависимост от разстоянието, на което се намира наблюдавания обект, така че да се запази ясния образ. При поглед в безкрайността (над 5 метра) еметропичното око вижда спонтанно, без да се включва акомодацията.

Когато образът на наблюдавания обект не се формира върху ретината, зрението е замъглено, неясно. Състоянието се нарича аметропия или рефракционна аномалия. Понятието аметропия обобщава всички рефракционни аномалии: хиперметропия, пресбиопия, миопия и астигматизъм. Коригирането на тези аномалии става чрез корекционни стъкла, контактни лещи или рефрактивна хирургия.

Като причини за възникване на хиперметропията се сочат:
• Слаба пречупваща сила на оптичните очни среди;
• „Малко око” – по къса предно-задна ос на очната ябълка.

Какви са симптомите?

Хиперметропът вижда добре надалече, благодарение на постоянното напрягане на акомодацията, затова се нарича и далекогледство.
Далекогледството бива 3 степени:
• Слабо – до 2 Д (Диоптъра);
• Средно – от 2 до 5 Д;
• Силна – над 5 Д, която се среща сравнително рядко, а при хиперметропия над 10 Д състоянието граничи с микрофталм.

Според изявата си хиперметропията се дели на:
• Явна (hypermetropia manifesta) – измерва се чрез субективния метод за изследване на рефракцията. Най-силното (+) стъкло, поставено пред окото, с което пациентът вижда най-добре оптотипите на таблицата, съответстващи на зрение 1,0 – 1,5, показва явната хиперметропия;
• Тотална (hipermetropia totalis) – измерва се след атропинизация (накапване на атропин в окото, което води до парализа на цилиарния мускул, съответно на акомодацията). Тя винаги е по-високостепенна от явната;
• Латентна (hipermetropia latenta) – изчислява се като от тоталната се извади явната хиперметропия, т.е. това представлява хиперметропията, която се коригира чрез напрежение на акомодацията. Колкото е по-млад пациентът, толкова по-голям е относителният дял на латентната хиперметропия и обратното. При 60-годишните пациенти тоталната и явната хиперметропия се изравняват, поради намаляването на възможностите за коригиране чрез акомодацията.

Младите пациенти с тази рефракционна аномалия виждат ясно надалеч чрез спонтанно, неосъзнато напрягане на акомодацията при поглед надалече и съответно при поглед наблизо. Това продължителното пренапрягане на акомодацията (четене например) води до умора на същия този цилиарен мускул, което се проявява с отслабване на акомодативните способности и поява на оплаквания от страна на пациента.

Оплакванията на пациента са:
• При продължително гледане наблизо образите стават неясни, сливат се, размазват се;
• Усещане за натиск, тежест, болка в очите и челото;
• Главоболие;
• Като усложнение на некоригираната хиперметропия често се наблюдават конюнктивити, блефарити, халацион.

Зрителната острота при слаба и средна степен на хиперметропия в млада възраст е 1,0 или повече, т.е не изисква корекция. С напредване на възрастта обаче, зрителната острота започва да се понижава и пациентът се нуждае от корекция на вече явната си хиперметропия, за да коригира яснотата на зрението си най-напред наблизо, а впоследствие и надалече. При силното далекогледство в ранна възраст, въпреки че може зрението да е добро, е наложителна корекция, за да се предотврати евентуално развитие на страбизъм.

Лечение на хиперметропията?

Корекцията на далекогледството се извършва със конвексни конвергиращи (събирателни /+/ ) стъкла. При младите хиперметропи се коригира само явната хиперметропия, т.е. дава се такова (+) стъкло, с което окото вижда най-добре надалече. При по-възрастни пациенти се налага изписване на два чифта очила – едните за корекция само на явната хиперметропия, които се носят постоянно, а другите за корекция на пресбиопията и явната хиперметропия едновременно, които се носят за работа наблизо.

При състояния след премахване на лещата – афакия, се получава силна хиперметропия, поради факта, че лещата има пречупвателна сила около 23 Д. Афакията може да се коригира чрез събирателни стъкла (+) 10-12 Д, поставени пред окото. Разликата в диоптрите зависи от разстоянието между стъклото и роговицата (вертексно разстояние), както и от рефракцията преди отстраняването на лещата.

Как да се предпазим?

За съжаление към настоящия момент няма ефективна профилактика на това състояние, освен общите щадящи мероприятия за очите - редовна почивка, избягване на продължителна работа с компютър или четене и т.н.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

След диагностициране и определяне тежестта на хиперметропията е необходимо да се прецени нужна ли е корекция със събирателни стъкла или коригирането може да се отложи. Важно е да се знае, че при некоригирана хиперметропия често се развива конвергентно съдружно кривогледство поради необходимостта от непрекъснато акомодиране, което пък от своя страна води до постоянно напрежение на конвергенцията. При далекогледството по-често се развива глаукома в напреднала възраст. Ако не се коригира хиперметропията, по-често се наблюдават конюнктивити и блефарити.